13 мая 2011 г., 21:06

Промяна

1.5K 0 17

 

 

Все тъй ме учат - как да живея,

как да обичам и как да се смея...

как да заравям мечти и лъчи

и да превивам искрец във очи...

 

и да убивам сърцати звезди,

да не докосвам разменни пари

и да забивам в словесния Дартс

пика отровна с юмрука на Марс...

 

Учат ме как да размахвам крило

и на везните да слагам сребро...

Всеки роден е - в шепата грях -

да преобърне мислица страх...

 

и да отгледа в сълзата "добро",

и в поднебесното чудно хоро -

този свят вместо за лъст да кори,

в себе си  атом да промени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...