Събудих се, стъклото делеше ме от свят,

който се въртеше в пъстър кръговрат.

Така бе всяко утро много дни поред.

Веднъж обаче станах и бяло беше вред.

Замръзнали сълзи валяха от небето 

и белота затрупваше стехите на градчето.

Познатият ми свят изчезна половината

и сякаш с гума някой изтриваше картината.

Художникът не беше никак талантлив

и всичко да поправи бе опит туй учтив.

От своята рисунка мъката той триеше,

от злото този свят той бавно, бавно миеше.

Провала си беляза той с многото сълзи,

капещи безспирно от тъжните очи.

Свършиха сълзите, светът се промени 

и нова муза - пролет - художникът откри.