25.01.2016 г., 19:46

Промяна

518 0 0

Събудих се, стъклото делеше ме от свят,

който се въртеше в пъстър кръговрат.

Така бе всяко утро много дни поред.

Веднъж обаче станах и бяло беше вред.

 

Замръзнали сълзи валяха от небето 

и белота затрупваше стехите на градчето.

Познатият ми свят изчезна половината

и сякаш с гума някой изтриваше картината.

 

Художникът не беше никак талантлив

и всичко да поправи бе опит туй учтив.

От своята рисунка мъката той триеше,

от злото този свят той бавно, бавно миеше.

 

Провала си беляза той с многото сълзи,

капещи безспирно от тъжните очи.

Свършиха сълзите, светът се промени 

и нова муза - пролет - художникът откри.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...