Jan 25, 2016, 7:46 PM

Промяна

517 0 0

Събудих се, стъклото делеше ме от свят,

който се въртеше в пъстър кръговрат.

Така бе всяко утро много дни поред.

Веднъж обаче станах и бяло беше вред.

 

Замръзнали сълзи валяха от небето 

и белота затрупваше стехите на градчето.

Познатият ми свят изчезна половината

и сякаш с гума някой изтриваше картината.

 

Художникът не беше никак талантлив

и всичко да поправи бе опит туй учтив.

От своята рисунка мъката той триеше,

от злото този свят той бавно, бавно миеше.

 

Провала си беляза той с многото сълзи,

капещи безспирно от тъжните очи.

Свършиха сълзите, светът се промени 

и нова муза - пролет - художникът откри.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...