Променя се живота ни понякога
Поема по различен път, нали?
Той тъй ще се променя всякога
Когато нов урок ще трябва да научиш ти.
Те, новостите понякога ни плашат
Какво ли ще се случи, дали, кога, защо?
Въпросите валят, а някой даже плачат
Но тръгват винаги към новото какво?
Очакваме да жънеме успехи
Захвърляйки старото зад нас
С надеждата, че новите доспехи
Ще ни направят нови хора с лице и ново аз.
Но ний сме същите, но с грим и със безброй следи
Ожулени, изморени, но пък благодарни
За уроците научени от нас преди
И на съдбата за подаръците и коварни.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados