28 нояб. 2019 г., 00:57

Промяна

651 0 0

Променя се живота ни понякога

Поема по различен път, нали?

Той тъй ще се променя всякога

Когато нов урок ще трябва да научиш ти.

 

Те, новостите понякога ни плашат

Какво ли ще се случи, дали, кога, защо?

Въпросите валят, а някой даже плачат

Но тръгват винаги към новото какво?

 

Очакваме да жънеме успехи

Захвърляйки старото зад нас

С надеждата, че новите доспехи

Ще ни направят нови хора с лице и ново аз.

 

Но ний сме същите, но с грим и със безброй следи

Ожулени, изморени, но пък благодарни

За уроците научени от нас преди

И на съдбата за подаръците и коварни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...