28.11.2019 г., 0:57

Промяна

653 0 0

Променя се живота ни понякога

Поема по различен път, нали?

Той тъй ще се променя всякога

Когато нов урок ще трябва да научиш ти.

 

Те, новостите понякога ни плашат

Какво ли ще се случи, дали, кога, защо?

Въпросите валят, а някой даже плачат

Но тръгват винаги към новото какво?

 

Очакваме да жънеме успехи

Захвърляйки старото зад нас

С надеждата, че новите доспехи

Ще ни направят нови хора с лице и ново аз.

 

Но ний сме същите, но с грим и със безброй следи

Ожулени, изморени, но пък благодарни

За уроците научени от нас преди

И на съдбата за подаръците и коварни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...