28.11.2019 г., 0:57

Промяна

654 0 0

Променя се живота ни понякога

Поема по различен път, нали?

Той тъй ще се променя всякога

Когато нов урок ще трябва да научиш ти.

 

Те, новостите понякога ни плашат

Какво ли ще се случи, дали, кога, защо?

Въпросите валят, а някой даже плачат

Но тръгват винаги към новото какво?

 

Очакваме да жънеме успехи

Захвърляйки старото зад нас

С надеждата, че новите доспехи

Ще ни направят нови хора с лице и ново аз.

 

Но ний сме същите, но с грим и със безброй следи

Ожулени, изморени, но пък благодарни

За уроците научени от нас преди

И на съдбата за подаръците и коварни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...