18 mar 2025, 17:22

Промяна на парадигмата

  Poesía
373 1 10

 

Небеса от безкрайни възможности,

а пропуснахме важни уроци,

породени от безумни условности,

комерсиалност и човешки пороци.

Пленници сме на вятър безпътен,

позволили друг да избира посоката.

Измамен покой и… тревожен тътен…

Обръгнахме на света към болката!

Докосва ни полъх на пеперуда,

която в края на метаморфозата

от страх се е вкопчила в пашкула,

че вятърът ще прекъсне по̀лета и?

Тя не подозира, че има крила,

че светлината е ново начало,

че има простор, и цветя, свобода,

а поривът за живот е нещо нормално.

Сред небеса от безкрайни възможности,

в пашкули се крием! Непростимо е!

Душата е щастлива единствено в полет,

успеем ли да разбием парадигмата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара, Петя! Промяната е двигател, длъжни сме, заради тези след нас.
  • Винаги съм вярвала в младите. Дръзки, необременени, открити са, не се страхуват да трупат опит като грешат. И да, идва момент, в който нашата генерация трябва да се вслушва и в тях. Благодаря много за коментара, ИнаКалина!
  • Благодаря за коментара, Стойчо! Да, мечтите не могат да ни отнемат, остава една по една да постигнем.
  • Аз мисля, че има млади хора, които отдавна не служат на неработещи парадигми, но са невидими, защото не парадират, но когато станат критична маса ще се промени и обществото. Плащаме цената на много парадигми.
  • Все още пътищата на душата е между небето и земята.
    И мечтите ни са достатъчни,за да бленуваме необята.
    Поздравления, Дани!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...