18.03.2025 г., 17:22

Промяна на парадигмата

370 1 10

 

Небеса от безкрайни възможности,

а пропуснахме важни уроци,

породени от безумни условности,

комерсиалност и човешки пороци.

Пленници сме на вятър безпътен,

позволили друг да избира посоката.

Измамен покой и… тревожен тътен…

Обръгнахме на света към болката!

Докосва ни полъх на пеперуда,

която в края на метаморфозата

от страх се е вкопчила в пашкула,

че вятърът ще прекъсне по̀лета и?

Тя не подозира, че има крила,

че светлината е ново начало,

че има простор, и цветя, свобода,

а поривът за живот е нещо нормално.

Сред небеса от безкрайни възможности,

в пашкули се крием! Непростимо е!

Душата е щастлива единствено в полет,

успеем ли да разбием парадигмата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Петя! Промяната е двигател, длъжни сме, заради тези след нас.
  • Винаги съм вярвала в младите. Дръзки, необременени, открити са, не се страхуват да трупат опит като грешат. И да, идва момент, в който нашата генерация трябва да се вслушва и в тях. Благодаря много за коментара, ИнаКалина!
  • Благодаря за коментара, Стойчо! Да, мечтите не могат да ни отнемат, остава една по една да постигнем.
  • Аз мисля, че има млади хора, които отдавна не служат на неработещи парадигми, но са невидими, защото не парадират, но когато станат критична маса ще се промени и обществото. Плащаме цената на много парадигми.
  • Все още пътищата на душата е между небето и земята.
    И мечтите ни са достатъчни,за да бленуваме необята.
    Поздравления, Дани!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...