18.03.2025 г., 17:22

Промяна на парадигмата

369 1 10

 

Небеса от безкрайни възможности,

а пропуснахме важни уроци,

породени от безумни условности,

комерсиалност и човешки пороци.

Пленници сме на вятър безпътен,

позволили друг да избира посоката.

Измамен покой и… тревожен тътен…

Обръгнахме на света към болката!

Докосва ни полъх на пеперуда,

която в края на метаморфозата

от страх се е вкопчила в пашкула,

че вятърът ще прекъсне по̀лета и?

Тя не подозира, че има крила,

че светлината е ново начало,

че има простор, и цветя, свобода,

а поривът за живот е нещо нормално.

Сред небеса от безкрайни възможности,

в пашкули се крием! Непростимо е!

Душата е щастлива единствено в полет,

успеем ли да разбием парадигмата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментара, Петя! Промяната е двигател, длъжни сме, заради тези след нас.
  • Винаги съм вярвала в младите. Дръзки, необременени, открити са, не се страхуват да трупат опит като грешат. И да, идва момент, в който нашата генерация трябва да се вслушва и в тях. Благодаря много за коментара, ИнаКалина!
  • Благодаря за коментара, Стойчо! Да, мечтите не могат да ни отнемат, остава една по една да постигнем.
  • Аз мисля, че има млади хора, които отдавна не служат на неработещи парадигми, но са невидими, защото не парадират, но когато станат критична маса ще се промени и обществото. Плащаме цената на много парадигми.
  • Все още пътищата на душата е между небето и земята.
    И мечтите ни са достатъчни,за да бленуваме необята.
    Поздравления, Дани!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...