18 мар. 2025 г., 17:22

Промяна на парадигмата

372 1 10

 

Небеса от безкрайни възможности,

а пропуснахме важни уроци,

породени от безумни условности,

комерсиалност и човешки пороци.

Пленници сме на вятър безпътен,

позволили друг да избира посоката.

Измамен покой и… тревожен тътен…

Обръгнахме на света към болката!

Докосва ни полъх на пеперуда,

която в края на метаморфозата

от страх се е вкопчила в пашкула,

че вятърът ще прекъсне по̀лета и?

Тя не подозира, че има крила,

че светлината е ново начало,

че има простор, и цветя, свобода,

а поривът за живот е нещо нормално.

Сред небеса от безкрайни възможности,

в пашкули се крием! Непростимо е!

Душата е щастлива единствено в полет,

успеем ли да разбием парадигмата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Виткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за коментара, Петя! Промяната е двигател, длъжни сме, заради тези след нас.
  • Винаги съм вярвала в младите. Дръзки, необременени, открити са, не се страхуват да трупат опит като грешат. И да, идва момент, в който нашата генерация трябва да се вслушва и в тях. Благодаря много за коментара, ИнаКалина!
  • Благодаря за коментара, Стойчо! Да, мечтите не могат да ни отнемат, остава една по една да постигнем.
  • Аз мисля, че има млади хора, които отдавна не служат на неработещи парадигми, но са невидими, защото не парадират, но когато станат критична маса ще се промени и обществото. Плащаме цената на много парадигми.
  • Все още пътищата на душата е между небето и земята.
    И мечтите ни са достатъчни,за да бленуваме необята.
    Поздравления, Дани!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...