Mar 18, 2025, 5:22 PM

Промяна на парадигмата

  Poetry
371 1 10

 

Небеса от безкрайни възможности,

а пропуснахме важни уроци,

породени от безумни условности,

комерсиалност и човешки пороци.

Пленници сме на вятър безпътен,

позволили друг да избира посоката.

Измамен покой и… тревожен тътен…

Обръгнахме на света към болката!

Докосва ни полъх на пеперуда,

която в края на метаморфозата

от страх се е вкопчила в пашкула,

че вятърът ще прекъсне по̀лета и?

Тя не подозира, че има крила,

че светлината е ново начало,

че има простор, и цветя, свобода,

а поривът за живот е нещо нормално.

Сред небеса от безкрайни възможности,

в пашкули се крием! Непростимо е!

Душата е щастлива единствено в полет,

успеем ли да разбием парадигмата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара, Петя! Промяната е двигател, длъжни сме, заради тези след нас.
  • Винаги съм вярвала в младите. Дръзки, необременени, открити са, не се страхуват да трупат опит като грешат. И да, идва момент, в който нашата генерация трябва да се вслушва и в тях. Благодаря много за коментара, ИнаКалина!
  • Благодаря за коментара, Стойчо! Да, мечтите не могат да ни отнемат, остава една по една да постигнем.
  • Аз мисля, че има млади хора, които отдавна не служат на неработещи парадигми, но са невидими, защото не парадират, но когато станат критична маса ще се промени и обществото. Плащаме цената на много парадигми.
  • Все още пътищата на душата е между небето и земята.
    И мечтите ни са достатъчни,за да бленуваме необята.
    Поздравления, Дани!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...