27 oct 2017, 22:21

Прониза ме право в сърцето

626 2 8

Прониза ме право в сърцето...

аз също пронизах те с меч...

Ти гледаш ме право в лицето...

аз също загледан съм в теб...

 

Кървиш и бледнееш от болка...

кървя и бледнея и аз...

Шептиш ми слова и се свличаш...

аз също ти шепна слова...

 

Смъртта ни застига и бавно...

обвива ни с ледни ръце...

Издъхваме двамата с тебе...

но още сме с теб врагове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, мили дами! Невъзможно е да опиша чувствата, които ме връхлитат, четейки вашите оценки! Бъдете живи и здрави!
  • Браво, браво! Растеш! Перото ти и душата ти растат. Лирическите също. Растеш с чувства и начин на изразяване. Поздравления Андрей! Бъди вдъхновен! Бъди себе си!
  • Много добро ❤️
  • Хубаво е стихото, но отмъщението е убийство и самоубийство....Дано да няма такива отмъщения?!
  • Хубаво е много!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...