27.10.2017 г., 22:21

Прониза ме право в сърцето

624 2 8

Прониза ме право в сърцето...

аз също пронизах те с меч...

Ти гледаш ме право в лицето...

аз също загледан съм в теб...

 

Кървиш и бледнееш от болка...

кървя и бледнея и аз...

Шептиш ми слова и се свличаш...

аз също ти шепна слова...

 

Смъртта ни застига и бавно...

обвива ни с ледни ръце...

Издъхваме двамата с тебе...

но още сме с теб врагове...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Андреев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, мили дами! Невъзможно е да опиша чувствата, които ме връхлитат, четейки вашите оценки! Бъдете живи и здрави!
  • Браво, браво! Растеш! Перото ти и душата ти растат. Лирическите също. Растеш с чувства и начин на изразяване. Поздравления Андрей! Бъди вдъхновен! Бъди себе си!
  • Много добро ❤️
  • Хубаво е стихото, но отмъщението е убийство и самоубийство....Дано да няма такива отмъщения?!
  • Хубаво е много!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...