30 may 2008, 22:08

Пропиляно щастие 

  Poesía » De amor
809 0 2
Уморих се да те обичам -
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??