Пропиляно щастие
Уморих се да те обичам -
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие.
Да се будя от сън
с уморени зеници,
недосънувани сънища,
недогледани истини.
Не повярвала в Господа,
неприета във Рая -
само с себе си в мир,
само с себе си равна...
Ще се върна при теб
да потърся душата си,
да си взема очите,
пропиляното щастие.
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие.
Да се будя от сън
с уморени зеници,
недосънувани сънища,
недогледани истини.
Не повярвала в Господа,
неприета във Рая -
само с себе си в мир,
само с себе си равна...
Ще се върна при теб
да потърся душата си,
да си взема очите,
пропиляното щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
