Пропиляно щастие
Уморих се да те обичам -
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие.
Да се будя от сън
с уморени зеници,
недосънувани сънища,
недогледани истини.
Не повярвала в Господа,
неприета във Рая -
само с себе си в мир,
само с себе си равна...
Ще се върна при теб
да потърся душата си,
да си взема очите,
пропиляното щастие.
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие.
Да се будя от сън
с уморени зеници,
недосънувани сънища,
недогледани истини.
Не повярвала в Господа,
неприета във Рая -
само с себе си в мир,
само с себе си равна...
Ще се върна при теб
да потърся душата си,
да си взема очите,
пропиляното щастие.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
