May 30, 2008, 10:08 PM
Пропиляно щастие
Уморих се да те обичам -
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие.
Да се будя от сън
с уморени зеници,
недосънувани сънища,
недогледани истини.
Не повярвала в Господа,
неприета във Рая -
само с себе си в мир,
само с себе си равна...
Ще се върна при теб
да потърся душата си,
да си взема очите,
пропиляното щастие.
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие.
Да се будя от сън
с уморени зеници,
недосънувани сънища,
недогледани истини.
Не повярвала в Господа,
неприета във Рая -
само с себе си в мир,
само с себе си равна...
Ще се върна при теб
да потърся душата си,
да си взема очите,
пропиляното щастие.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
щастието ще го намериш отново,то е около тебе и те чака!
а стихът ти е чудесен!
поздрави сърдечни!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
с обич, Геновева.