Пропиляно щастие

May 30, 2008, 10:08 PM

Poetry » Love

808 0 2

Уморих се да те обичам -
да те нося в сърцето си,
да се разпъвам на кръст
и да помня лицето ти.
Да вървя все сама -
ти до мен да си сянка
и да нямам вина,
а да бъда разпната.
Да не виждам в зори,
че денят е прекрасен,
че тревата блести
разпиляна от щастие. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пропиляно щастие

Want to read more?

Random works