6 abr 2007, 18:22

Пропилявам си живота...

  Poesía
752 0 9

* * *


Пропилявам си живота - спретнат, чист чиновник,

като насекомо смотан в пясъчен часовник.

Ден за ден живея, сякаш брат съм на орлите,

а годините отсяха повече от дните...

Само думите ми връщат вътрешния огън, -

неусетно да преглъщам болка и тревога,

по-спокойно да приемам късните сезони

и да гледам как перчемът бели мисли рони...

С думи цъка в мене още адски механизъм,

който в дългите ми нощи вените пронизва.

Знам, взривът със гръм и трясък някой ден ще вземе

шепата останал пясък - утрешното време...



Ванилин Гавраилов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...