Пропилявам си живота...
* * *
Пропилявам си живота - спретнат, чист чиновник,
като насекомо смотан в пясъчен часовник.
Ден за ден живея, сякаш брат съм на орлите,
а годините отсяха повече от дните...
Само думите ми връщат вътрешния огън, -
неусетно да преглъщам болка и тревога,
по-спокойно да приемам късните сезони
и да гледам как перчемът бели мисли рони...
С думи цъка в мене още адски механизъм,
който в дългите ми нощи вените пронизва.
Знам, взривът със гръм и трясък някой ден ще вземе
шепата останал пясък - утрешното време...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
