Apr 6, 2007, 6:22 PM

Пропилявам си живота...

  Poetry
749 0 9

* * *


Пропилявам си живота - спретнат, чист чиновник,

като насекомо смотан в пясъчен часовник.

Ден за ден живея, сякаш брат съм на орлите,

а годините отсяха повече от дните...

Само думите ми връщат вътрешния огън, -

неусетно да преглъщам болка и тревога,

по-спокойно да приемам късните сезони

и да гледам как перчемът бели мисли рони...

С думи цъка в мене още адски механизъм,

който в дългите ми нощи вените пронизва.

Знам, взривът със гръм и трясък някой ден ще вземе

шепата останал пясък - утрешното време...



Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...