6 апр. 2007 г., 18:22

Пропилявам си живота...

753 0 9

* * *


Пропилявам си живота - спретнат, чист чиновник,

като насекомо смотан в пясъчен часовник.

Ден за ден живея, сякаш брат съм на орлите,

а годините отсяха повече от дните...

Само думите ми връщат вътрешния огън, -

неусетно да преглъщам болка и тревога,

по-спокойно да приемам късните сезони

и да гледам как перчемът бели мисли рони...

С думи цъка в мене още адски механизъм,

който в дългите ми нощи вените пронизва.

Знам, взривът със гръм и трясък някой ден ще вземе

шепата останал пясък - утрешното време...



Ванилин Гавраилов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...