Ванилин (Ванилин Гавраилов)
137 840
6 апр. 2007 г., 18:22

Пропилявам си живота... 

  Поэзия
611 0 9

* * *


Пропилявам си живота - спретнат, чист чиновник,

като насекомо смотан в пясъчен часовник.

Ден за ден живея, сякаш брат съм на орлите,

а годините отсяха повече от дните...

Само думите ми връщат вътрешния огън, -

неусетно да преглъщам болка и тревога,

по-спокойно да приемам късните сезони

и да гледам как перчемът бели мисли рони...

С думи цъка в мене още адски механизъм,

който в дългите ми нощи вените пронизва.

Знам, взривът със гръм и трясък някой ден ще вземе

шепата останал пясък - утрешното време...



Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви! Приятни празнични дни на всички! Наздраве!
  • Житейска равносметка!
    Но ти...Бъди!
  • Ех, приятелю отново суперлативи!Поздрави!
  • Хубав стих!!!
    Много образен и силен
    Поздрави!!!
  • Много хубаво. Навява тъжни размисли, но дано не угасва вътрешният огън. Поздрави!
  • Благодаря ви, Безжичен и Дакота! А тук бях сложил това:

    КУЧЕ В ГРОБИЩАТА

    Защо ли песът вие към небето,
    а не надолу, дето гробът гние?
    Навярно не разбира тази клета
    душица още горе господ чий…

    А може би на кучешкия господ
    се моли за стопанина погребан?
    Или за кокал и красива сопа
    пледира жалостивият молебен?…

    Моли се, гладно куче престаряло! –
    За кокал – не за хора се моли!
    Че хората приживе са се яли,
    а теб сега стомахът те боли…
  • много силно звучене!
  • Амин! Наздраве, Веси!
  • Да пребъде вътрешният огън!
Предложения
: ??:??