Пропита е земята ни с отрова
Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи,
сред черното безмилостно прозира.
Душите, те не знаят как се проси
и бързо във мълчание умират.
Отровата по вените разнася
до всяка клетка гнилите прокоби.
А в дъното на бездната проблясват
събудени без време ембриони.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
