Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи,
сред черното безмилостно прозира.
Душите, те не знаят как се проси
и бързо във мълчание умират.
Отровата по вените разнася
до всяка клетка гнилите прокоби.
А в дъното на бездната проблясват
събудени без време ембриони.