Зачената е земната утроба
с милион животи, ала без душите.
Материя, пропита със отрова,
дозирана прецизно от съдбите.
И всичко плътско в сенките се носи,
сред черното безмилостно прозира.
Душите, те не знаят как се проси
и бързо във мълчание умират.
Отровата по вените разнася
до всяка клетка гнилите прокоби.
А в дъното на бездната проблясват
събудени без време ембриони.
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
