Няма рамо,
даже луна,
само шепа звезди
избледнели...
Спазми в стомаха
и... безсъние.
Идва тя и крещи...
кукумявката,
почти на разсъмване.
Изтъняло е времето,
ще пропука
в суха болка,
във трънен венец.
Нямам избор,
нито власт
да отмахна прокобата.
Господи,
като затваряш врата,
ще открехнеш ли друга...
© Галя Николова Todos los derechos reservados