Пропуква се времето
Няма рамо,
даже луна,
само шепа звезди
избледнели...
Спазми в стомаха
и... безсъние.
Идва тя и крещи...
кукумявката,
почти на разсъмване.
Изтъняло е времето,
ще пропука
в суха болка,
във трънен венец.
Нямам избор,
нито власт
да отмахна прокобата.
Господи,
като затваряш врата,
ще открехнеш ли друга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
