airiskra (Искра Радева Николова)
126 968
4 ene 2011, 23:03

Пропътуван живот като сън 

  Poesía » De amor
1470 0 9

Не случайно пробягах

тези улици пусти 

да те срещна под синьо небе.

Ти си мислеше:

"Тази любов е приумица."-

детски зов гонещ сляпо сърце.

Но, минавайки дните,

издълбавайки пропасти

от страха  да повярваш във мен,

побеляха косите ни, 

преминавахме прелези -

 пропътуван живот като сън.

Ти не вярваше искрено,

аз не вярвах в измамности -

пътят с грубости бе издълбан.

Упорити и двамата бяхме -

вярвай, до втръсване -

и размахвахме саби без срам.

"Стига!" - често крещях ти

и насън да ме бутнеше,

после казвах ти... "аз съм до там".

Но отново след бурята

пак преплитахме пръстите

да потънем в любовния храм.

И пробягвайки нощем

пак по минали улици

в сън самотен - 

изстрадал сам войн,

сутрин срещам в очите ти

незагаснали пламъци,

а край нас чувам детския звън.

© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??