Не случайно пробягах
тези улици пусти
да те срещна под синьо небе.
Ти си мислеше:
"Тази любов е приумица."-
детски зов гонещ сляпо сърце.
Но, минавайки дните,
издълбавайки пропасти
от страха да повярваш във мен,
побеляха косите ни,
преминавахме прелези -
пропътуван живот като сън. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up