Просба

23 jun 2014, 0:12

Poesía » Otra

567 0 4

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –

нека стихиите стихнат накрая!

С грешки човешки, безумия, пропуски,

рухва светът... сякаш идва и краят!

Мъки безбройни, страдания хиляди

вече попили са тука, в земята!

Колко житейски съдби са преминали,

за да изтлеят сред необята!

Вечна материя – мъртва, изстинала...

Кой ще я стопли, ще я събуди?

Пръст я затрупва, водата залива я!

Идва Денят, в който няма заблуди!

Чуй ги молитвите, Боже, на живите,

дето го дишат въздуха – същия,

който довчера за всички достигаше...

Тежките облаци пак се завръщат!

Демони, яхнали черни чудовища,

диво връхлитат градчета и пътища!

Лятото пие на глътки отровата –

гъста отвара от лепкаво бъдеще!

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –

нека стихиите стихнат накрая!

Но... безадресно отлитат въпросите!

Тука е адът... и тук ще е краят!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.