Просба
Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –
нека стихиите стихнат накрая!
С грешки човешки, безумия, пропуски,
рухва светът... сякаш идва и краят!
Мъки безбройни, страдания хиляди
вече попили са тука, в земята!
Колко житейски съдби са преминали,
за да изтлеят сред необята!
Вечна материя – мъртва, изстинала...
Кой ще я стопли, ще я събуди?
Пръст я затрупва, водата залива я!
Идва Денят, в който няма заблуди!
Чуй ги молитвите, Боже, на живите,
дето го дишат въздуха – същия,
който довчера за всички достигаше...
Тежките облаци пак се завръщат!
Демони, яхнали черни чудовища,
диво връхлитат градчета и пътища!
Лятото пие на глътки отровата –
гъста отвара от лепкаво бъдеще!
Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –
нека стихиите стихнат накрая!
Но... безадресно отлитат въпросите!
Тука е адът... и тук ще е краят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
