mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
Jun 23, 2014, 12:12 AM

Просба

  Poetry » Other
713 0 4

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –

нека стихиите стихнат накрая!

С грешки човешки, безумия, пропуски,

рухва светът... сякаш идва и краят!

 

Мъки безбройни, страдания хиляди

вече попили са тука, в земята!

Колко житейски съдби са преминали,

за да изтлеят сред необята!

 

Вечна материя – мъртва, изстинала...

Кой ще я стопли, ще я събуди?

Пръст я затрупва, водата залива я!

Идва Денят, в който няма заблуди!

 

Чуй ги молитвите, Боже, на живите,

дето го дишат въздуха – същия,

който довчера за всички достигаше...

Тежките облаци пак се завръщат!

 

Демони, яхнали черни чудовища,

диво връхлитат градчета и пътища!

Лятото пие на глътки отровата –

гъста отвара от лепкаво бъдеще!

 

Викове... жалби... молитви... – чуй, Господи! –

нека стихиите стихнат накрая!

Но... безадресно отлитат въпросите!

Тука е адът... и тук ще е краят!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0