Ranrozar (Стойчо Станев)
636 19255
1 may 2019, 23:25

Прошение 

  Poesía » De humor
1138 6 23

Посрещнете сърцето на бедняка!

Той от дълго време тихо страда.

И търси топъл дом с лирична стряха...

Далеч от шумна и вяла естрада!

 

Приемете романтичните му нужди.

Готов е душа,сърце и друго да дава...

"И нищо човешко не му е чуждо!"

Какво ли още?Само обич му остава!

 

Светът мълчи.Нима той над бедняка

ще се смили:миг радост да получи

от ласкав поглед? Мечтите му изтляха

в очакване...Дариха го с усмивка а ла"Гучи"!

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, мила Руми! Така ме зарадваха твойте думи, защото знам, че са от една обичлива натура!
    Приеми моите сърдечни прегръдки!
  • Богат е не този който има, а този, който умее да дава, най-вече от сърцето си! Благодаря за този стих, Стойчо!
  • Благодаря, Марко!
    Моите почитания!
  • Дариха го с усмивка а ла"Гучи"!
    Абсолютно ! Поздрави за стиха!
  • За обичта съм съгласен,но който търси само дом,често го прави за материална изгода...😃! Благодаря за съпричастността, Елка!
  • Всеки търси обич и топъл дом! Беднякът знае, че само това има смисъл в този свят! Поздравления, Стойчо!
  • Благодаря за коментара,Хари!
    Нека не забравяме лишените от обикновени човешки радости хора.
  • "Посрещнете сърцето на бедняка!" Само този "ВИК" стига това стихотворение да не бъде забравяно! Искрени поздравления, Стойчо! Майстор си на философското вглъбяване!
  • Да, така е.Пещерата е закрила и живот,но за да осъзнаем, че сме нещо повече от неандерталци,сме потърсили убежище в духовния свят който ни цивилизова и отвежда през "хомо еректус"до "хомо сапиенс".🚸
  • Стойчо,сигурно има и такава нужда но тя е след хляба.Природата ни е отредила първо физическо оцеляване а след това духовно.
  • Благодаря, Пепи!😉
  • Човекът е с разум, но си е животно, да не забравяме, че и не винаги контролира животинското в себе си, моного хубава приказка за вярата и гладния!
  • Благодаря за поуката, Пепи! "Никога човек не трябва да казва: никога!"😂
    Човек си вярва, докато е гладен... Нахрани ли се-държи другите да му вярват!
  • но не забравяйте, че и саламът има два края!

    Саламчо Панса
  • Благодаря за оценката и онова което ни липсва:нима ни прави свободни или необходими? Мисля, че свободният човек е способен да се раздава,но след като не получава,не губи надежда и щедрост.Срещал съм великодушие на неподозирани места и съм се разочаровал сред пищните декори на суета и самомнителност...
  • Да, колкото и много обич да сме способни да излъчваме към другите, винаги копнеем и ние да сме дарени с нея и когато нея я получим, се чувстваме като "бедняци". Възможно ли е да даряваш обич и в замяна да не получаваш същото? Да си останеш "бедняк"! Можем ли да избегнем подобна съдба? Поезия с пълнеж - стойностен!
  • Благодаря за коментара и мъдрите прозрения,Веси_Еси!
  • И най-богатият всъщност може да е беден, а бедният всъщност да е богат. Въпросът не е само в банковата сметка и имуществото, а в начина на мислене, в големината на сърцето и в размаха на душата. Отново ни поднасяш стойностен стих, Стойчо! Благодаря ти!
  • Благодаря за коментара, Георги!
    Предлагам да им подарим камили, като изходът е иглени уши...😅
  • А какво да подарим на бедните духом? Щото даже раят им е осигурен...
    Хареса ми - подбужда към размисли...
  • Благодаря за хубавото стихотворение, Красимира!
    "Нищци са бедните духом!"
  • По кой критерий бедните са бедни,
    щом даже на богатите не стига??!
    По кой закон мечтите са последни
    за сбъдване на пътника в талига??
    Вземете си даренията обратно!
    От краденото днеска не милеем...
    Часовникът върти се наобратно
    ще дойде видов ден. Ще го полеем...

    Благодаря за вдъхновението, Стойчо!
  • Като компенсация за бедността те /бедните/ нерядко носят рядко аристократични души и могат да ни дадат много уроци по човеколюбие. За жалост често ги отминаваме забързани, било понеже цайтнотът на ежедневието ни притиска, било понеже съвестта ни е гузна, че те живеят много по-зле от нас. Дано поне вътре в себе си се разкайваме за тази си дистанцираност. Отлично стихотворение, Стойчо и много силен финал с тази фирмена усмивка. Светът няма никога да се смили над бедняка. Може би само отделни негови представители.
Propuestas
: ??:??