1.05.2019 г., 23:25

Прошение

1.4K 6 23

Посрещнете сърцето на бедняка!

Той от дълго време тихо страда.

И търси топъл дом с лирична стряха...

Далеч от шумна и вяла естрада!

 

Приемете романтичните му нужди.

Готов е душа,сърце и друго да дава...

"И нищо човешко не му е чуждо!"

Какво ли още?Само обич му остава!

 

Светът мълчи.Нима той над бедняка

ще се смили:миг радост да получи

от ласкав поглед? Мечтите му изтляха

в очакване...Дариха го с усмивка а ла"Гучи"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, мила Руми! Така ме зарадваха твойте думи, защото знам, че са от една обичлива натура!
    Приеми моите сърдечни прегръдки!
  • Богат е не този който има, а този, който умее да дава, най-вече от сърцето си! Благодаря за този стих, Стойчо!
  • Благодаря, Марко!
    Моите почитания!
  • Дариха го с усмивка а ла"Гучи"!
    Абсолютно ! Поздрави за стиха!
  • За обичта съм съгласен,но който търси само дом,често го прави за материална изгода...😃! Благодаря за съпричастността, Елка!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....