Прошепнато
Слушал ли си шепота на падащ сняг?
Снишава меко всеки звук случаен,
времето забавя в шеметния бяг,
грабва те илюзия, че покоят е безкраен.
Вървим, но стъпките ни нямат ек,
неусетно вечерта в раковина ни затваря,
студът, дошъл със стихии отдалеч,
шумно огъня за нас в камината разгаря.
Декемврийска вечер. И нова... и позната.
Земята сънува зимния си сън.
Неспокойна тук само е душата, ...