Прошепнато
Прошепнато
Слушал ли си шепота на падащ сняг?
Снишава меко всеки звук случаен,
времето забавя в шеметния бяг,
грабва те илюзия, че покоят е безкраен.
Вървим, но стъпките ни нямат ек,
неусетно вечерта в раковина ни затваря,
студът, дошъл със стихии отдалеч,
шумно огъня за нас в камината разгаря.
Декемврийска вечер. И нова... и позната.
Земята сънува зимния си сън.
Неспокойна тук само е душата,
приютила и огъня, и зимата навън.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados
