Dec 11, 2012, 7:42 PM

Прошепнато 

  Poetry » Landscape
1620 0 19

              Прошепнато

 

 

Слушал ли си шепота на падащ сняг?

Снишава меко всеки звук  случаен,

времето забавя  в шеметния бяг,

грабва те илюзия, че покоят е безкраен.  

 

Вървим, но стъпките ни нямат ек,

неусетно вечерта в раковина ни затваря,                     

студът,  дошъл  със стихии  отдалеч,

шумно огъня за нас в камината  разгаря.

 

Декемврийска  вечер. И нова... и позната.

Земята сънува  зимния  си сън.

Неспокойна  тук  само е  душата,

приютила  и огъня, и  зимата навън.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??