Прошепнато
Слушал ли си шепота на падащ сняг?
Снишава меко всеки звук случаен,
времето забавя в шеметния бяг,
грабва те илюзия, че покоят е безкраен.
Вървим, но стъпките ни нямат ек,
неусетно вечерта в раковина ни затваря,
студът, дошъл със стихии отдалеч,
шумно огъня за нас в камината разгаря.
Декемврийска вечер. И нова... и позната.
Земята сънува зимния си сън.
Неспокойна тук само е душата,
приютила и огъня, и зимата навън.
© Запрян Колев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
