Прошепнато
Прошепнато
Слушал ли си шепота на падащ сняг?
Снишава меко всеки звук случаен,
времето забавя в шеметния бяг,
грабва те илюзия, че покоят е безкраен.
Вървим, но стъпките ни нямат ек,
неусетно вечерта в раковина ни затваря,
студът, дошъл със стихии отдалеч,
шумно огъня за нас в камината разгаря.
Декемврийска вечер. И нова... и позната.
Земята сънува зимния си сън.
Неспокойна тук само е душата,
приютила и огъня, и зимата навън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Запрян Колев Все права защищены
