26 oct 2016, 12:36

прошепва: "Сломен" 

  Poesía
706 0 2

Забързани сенки вървят през мъглата –

бисквити във чаша със мляко.

едни се усмихват и тръгват на някъде,

а други потъват и сякаш

 

светът ги поглъща, огладнял и намръщен.

Небето от скръб заромóли.

Октомври е краят на цяла епоха

и зима идва, неволю.

 

Сега е студено и вятърът хапе,

свирепо е вътре и вън

в гърдите ми бавно, ръждясала клапа

потраква... като на сън.

 

И аз съм от сенките, сутрин когато

денят ми прошепва: „сломен“,

загубила битката, хлопвам врата

и срещам октомври пред мен...

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??