прошепва: "Сломен"
Забързани сенки вървят през мъглата –
бисквити във чаша със мляко.
едни се усмихват и тръгват на някъде,
а други потъват и сякаш
светът ги поглъща, огладнял и намръщен.
Небето от скръб заромóли.
Октомври е краят на цяла епоха
и зима идва, неволю.
Сега е студено и вятърът хапе,
свирепо е вътре и вън
в гърдите ми бавно, ръждясала клапа
потраква... като на сън.
И аз съм от сенките, сутрин когато
денят ми прошепва: „сломен“,
загубила битката, хлопвам врата
и срещам октомври пред мен...
© Евгения Илиева All rights reserved.
