прошепва: "Сломен"

26 окт. 2016 г., 12:36

Поэзия

688 0 2

Забързани сенки вървят през мъглата –

бисквити във чаша със мляко.

едни се усмихват и тръгват на някъде,

а други потъват и сякаш

светът ги поглъща, огладнял и намръщен.

Небето от скръб заромóли.

Октомври е краят на цяла епоха

и зима идва, неволю.

Сега е студено и вятърът хапе,

свирепо е вътре и вън

в гърдите ми бавно, ръждясала клапа

потраква... като на сън.

И аз съм от сенките, сутрин когато

денят ми прошепва: „сломен“,

загубила битката, хлопвам врата

и срещам октомври пред мен...

LenaNik (ЕЛена Ник)

2016-10-26T13:08:30+03:00

Така се чувстваме понякога. Силно въздействащи стихове!
Katriona (Кети Рашева)

2016-10-26T12:56:57+03:00

Сломен... една дума, която казва всичко, всичко!