3 ago 2008, 8:01

Прошка

  Poesía » Otra
1.1K 0 20
Днес искам прошка. Най-напред-
от Бога!
Невярата ми, хулите прости ми!
заблудата, че и без Тебе мога
по пътищата зрими и незрими.

Прости и ти, мой дълго чакан Сине!
За укори, за нежност премълчана,
за болката, която не подмина
сърцето ти, ограбено отрано.

Простете ми, родители любими,
за пълната с тревоги тъжна старост!
Виновна съм. Но искам да ви има!
Да има кой вратата да отваря.

Прости, любов превърната във рана!
Прости ми, че повярвах в клеветата!
Сърцето ми така е накълвано,
че вече не познава светлината...

Простете ми!
Пред вас глава навеждам.
Изпълва се духът ми с обич свята.
В зениците възражда се надежда.
И с прошката си тръгвам по-богата.
21.02.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Габровска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...