Aug 3, 2008, 8:01 AM

Прошка 

  Poetry » Other
922 0 20
Днес искам прошка. Най-напред-
от Бога!
Невярата ми, хулите прости ми!
заблудата, че и без Тебе мога
по пътищата зрими и незрими.

Прости и ти, мой дълго чакан Сине!
За укори, за нежност премълчана,
за болката, която не подмина
сърцето ти, ограбено отрано.

Простете ми, родители любими,
за пълната с тревоги тъжна старост!
Виновна съм. Но искам да ви има!
Да има кой вратата да отваря.

Прости, любов превърната във рана!
Прости ми, че повярвах в клеветата!
Сърцето ми така е накълвано,
че вече не познава светлината...

Простете ми!
Пред вас глава навеждам.
Изпълва се духът ми с обич свята.
В зениците възражда се надежда.
И с прошката си тръгвам по-богата.
21.02.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??