Прошка
Днес искам прошка. Най-напред-
от Бога!
Невярата ми, хулите прости ми!
заблудата, че и без Тебе мога
по пътищата зрими и незрими.
Прости и ти, мой дълго чакан Сине!
За укори, за нежност премълчана,
за болката, която не подмина
сърцето ти, ограбено отрано.
Простете ми, родители любими,
за пълната с тревоги тъжна старост!
Виновна съм. Но искам да ви има!
Да има кой вратата да отваря.
Прости, любов превърната във рана!
Прости ми, че повярвах в клеветата!
Сърцето ми така е накълвано,
че вече не познава светлината...
Простете ми!
Пред вас глава навеждам.
Изпълва се духът ми с обич свята.
В зениците възражда се надежда.
И с прошката си тръгвам по-богата.
21.02.
от Бога!
Невярата ми, хулите прости ми!
заблудата, че и без Тебе мога
по пътищата зрими и незрими.
Прости и ти, мой дълго чакан Сине!
За укори, за нежност премълчана,
за болката, която не подмина
сърцето ти, ограбено отрано.
Простете ми, родители любими,
за пълната с тревоги тъжна старост!
Виновна съм. Но искам да ви има!
Да има кой вратата да отваря.
Прости, любов превърната във рана!
Прости ми, че повярвах в клеветата!
Сърцето ми така е накълвано,
че вече не познава светлината...
Простете ми!
Пред вас глава навеждам.
Изпълва се духът ми с обич свята.
В зениците възражда се надежда.
И с прошката си тръгвам по-богата.
21.02.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
