Сърцето ми отново в този час кърви обилно,

А в душата ми черна не остана нищо силно,

Очите ми уморени те молеха жално „Спри”,

Но от теб излизаха само огън и искри.

Ти ме пречупи...

Душата ми с отрова ти подкупи...

Разбиваше сърцето ми малко по малко...

А в погледа ти се четеше само думата „Жалко”...

И сега прошка от мене ти искаш?

Отново ли сърцето ми желаеш така грубо да стискаш?

И отново ли ще повтаряш думите „Обичам те безкрайно”,

Докато душата ми разкъсваш толкова крайно?

Всеки ден ти ме пращаше на заточение,

Като срутиш всеки път за избавление,

И ако ти това обич наричаше,

То моята уста „БИЧ” изричаше.

И бях готов да ти простя,

Без нищичко да ти спестя,

И в нова светлина аз да блесна,

Към слънцето с ръце да плесна...

Но сърцето вижда, че ти си все съща,

Душата ми кипи и твоя план не преглъща,

И приема ли аз твоите сиви студени лъчи,

„Сигурна гибел” ще прочете душата ми в твоите очи.