6.03.2012 г., 11:15

Прошка

597 0 1

Сърцето ми отново в този час кърви обилно,

А в душата ми черна не остана нищо силно,

Очите ми уморени те молеха жално „Спри”,

Но от теб излизаха само огън и искри.

 

Ти ме пречупи...

Душата ми с отрова ти подкупи...

Разбиваше сърцето ми малко по малко...

А в погледа ти се четеше само думата „Жалко”...

 

И сега прошка от мене ти искаш?

Отново ли сърцето ми желаеш така грубо да стискаш?

И отново ли ще повтаряш думите „Обичам те безкрайно”,

Докато душата ми разкъсваш толкова крайно?

 

Всеки ден ти ме пращаше на заточение,

Като срутиш всеки път за избавление,

И ако ти това обич наричаше,

То моята уста „БИЧ” изричаше.

 

И бях готов да ти простя,

Без нищичко да ти спестя,

И в нова светлина аз да блесна,

Към слънцето с ръце да плесна...

 

 

 

Но сърцето вижда, че ти си все съща,

Душата ми кипи и твоя план не преглъща,

И приема ли аз твоите сиви студени лъчи,

„Сигурна гибел” ще прочете душата ми в твоите очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...