Сърцето ми отново в този час кърви обилно,
А в душата ми черна не остана нищо силно,
Очите ми уморени те молеха жално „Спри”,
Но от теб излизаха само огън и искри.
Ти ме пречупи...
Душата ми с отрова ти подкупи...
Разбиваше сърцето ми малко по малко...
А в погледа ти се четеше само думата „Жалко”...
И сега прошка от мене ти искаш?
Отново ли сърцето ми желаеш така грубо да стискаш?
И отново ли ще повтаряш думите „Обичам те безкрайно”,
Докато душата ми разкъсваш толкова крайно? ...