15 ago 2014, 16:18

Прошка

693 0 3

Прошка

 

Дали си струваше да чакам,

живота своя да протакам,

едва ли някога с любов

показвала си своя зов.

 

Във мене всичко се бунтува,

а яростта не се ликува,

защо наказа ме така,

със тази собствена лъжа.

 

Кому бе нужна тази жлъч,

изказана по някой лъч,

за близки, нежни същества,

от тази, твоята душа...

 

........................................

 

За прошка ти сведи глава

на рамото на някоя съдба,

очаквай своята развръзка

и нечия притихнала прегръдка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вал Герх Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...