Прошка
Прошка
Дали си струваше да чакам,
живота своя да протакам,
едва ли някога с любов
показвала си своя зов.
Във мене всичко се бунтува,
а яростта не се ликува,
защо наказа ме така,
със тази собствена лъжа.
Кому бе нужна тази жлъч,
изказана по някой лъч,
за близки, нежни същества,
от тази, твоята душа...
........................................
За прошка ти сведи глава
на рамото на някоя съдба,
очаквай своята развръзка
и нечия притихнала прегръдка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вал Герх Всички права запазени
