Прошка
Дали си струваше да чакам,
живота своя да протакам,
едва ли някога с любов
показвала си своя зов.
Във мене всичко се бунтува,
а яростта не се ликува,
защо наказа ме така,
със тази собствена лъжа.
Кому бе нужна тази жлъч,
изказана по някой лъч,
за близки, нежни същества,
от тази, твоята душа...
........................................
За прошка ти сведи глава
на рамото на някоя съдба,
очаквай своята развръзка
и нечия притихнала прегръдка...
© Вал Герх All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
