Прошка
Дали си струваше да чакам,
живота своя да протакам,
едва ли някога с любов
показвала си своя зов.
Във мене всичко се бунтува,
а яростта не се ликува,
защо наказа ме така,
със тази собствена лъжа.
Кому бе нужна тази жлъч,
изказана по някой лъч,
за близки, нежни същества,
от тази, твоята душа...
........................................
За прошка ти сведи глава
на рамото на някоя съдба,
очаквай своята развръзка
и нечия притихнала прегръдка...
© Вал Герх All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
