Прошка
Прошка
Дали си струваше да чакам,
живота своя да протакам,
едва ли някога с любов
показвала си своя зов.
Във мене всичко се бунтува,
а яростта не се ликува,
защо наказа ме така,
със тази собствена лъжа.
Кому бе нужна тази жлъч,
изказана по някой лъч,
за близки, нежни същества,
от тази, твоята душа...
........................................
За прошка ти сведи глава
на рамото на някоя съдба,
очаквай своята развръзка
и нечия притихнала прегръдка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вал Герх Все права защищены
