10 oct 2009, 23:24

Прошка

  Poesía » Otra
1.1K 0 18

 

Прошка

 

Умира в знаците. Възкръсва в звуците.

Подрежда фразата банална грешка.

Ръцете свиват паяжини-длани.  Мълви те

свършекът на въздуха. Намятам дрешка.

 

Повдигаш образите на епохи в несдържания

ритъм на желания, а мислите ти, сиви като

мишки, все ползи търсят - не и съдържания.

Но нищо… толкова създала е душата! Каквото

 

искаш - твое ще е! Ще те радва, докато те просълзи

на Истината красотата свята - Любов не оживява

сред лъжи. Прощава ти и те прегръща. Пропълзява

през греховете на плътта, и… с  прошката остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...