10 oct 2009, 23:24

Прошка

  Poesía » Otra
1.1K 0 18

 

Прошка

 

Умира в знаците. Възкръсва в звуците.

Подрежда фразата банална грешка.

Ръцете свиват паяжини-длани.  Мълви те

свършекът на въздуха. Намятам дрешка.

 

Повдигаш образите на епохи в несдържания

ритъм на желания, а мислите ти, сиви като

мишки, все ползи търсят - не и съдържания.

Но нищо… толкова създала е душата! Каквото

 

искаш - твое ще е! Ще те радва, докато те просълзи

на Истината красотата свята - Любов не оживява

сред лъжи. Прощава ти и те прегръща. Пропълзява

през греховете на плътта, и… с  прошката остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...