10 oct 2009, 23:24

Прошка

  Poesía » Otra
1.1K 0 18

 

Прошка

 

Умира в знаците. Възкръсва в звуците.

Подрежда фразата банална грешка.

Ръцете свиват паяжини-длани.  Мълви те

свършекът на въздуха. Намятам дрешка.

 

Повдигаш образите на епохи в несдържания

ритъм на желания, а мислите ти, сиви като

мишки, все ползи търсят - не и съдържания.

Но нищо… толкова създала е душата! Каквото

 

искаш - твое ще е! Ще те радва, докато те просълзи

на Истината красотата свята - Любов не оживява

сред лъжи. Прощава ти и те прегръща. Пропълзява

през греховете на плътта, и… с  прошката остава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...