Oct 10, 2009, 11:24 PM

Прошка

  Poetry » Other
1.1K 0 18

 

Прошка

 

Умира в знаците. Възкръсва в звуците.

Подрежда фразата банална грешка.

Ръцете свиват паяжини-длани.  Мълви те

свършекът на въздуха. Намятам дрешка.

 

Повдигаш образите на епохи в несдържания

ритъм на желания, а мислите ти, сиви като

мишки, все ползи търсят - не и съдържания.

Но нищо… толкова създала е душата! Каквото

 

искаш - твое ще е! Ще те радва, докато те просълзи

на Истината красотата свята - Любов не оживява

сред лъжи. Прощава ти и те прегръща. Пропълзява

през греховете на плътта, и… с  прошката остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....