Прошка
Прошка
Умира в знаците. Възкръсва в звуците.
Подрежда фразата банална грешка.
Ръцете свиват паяжини-длани. Мълви те
свършекът на въздуха. Намятам дрешка.
Повдигаш образите на епохи в несдържания
ритъм на желания, а мислите ти, сиви като
мишки, все ползи търсят - не и съдържания.
Но нищо… толкова създала е душата! Каквото
искаш - твое ще е! Ще те радва, докато те просълзи
на Истината красотата свята - Любов не оживява
сред лъжи. Прощава ти и те прегръща. Пропълзява
през греховете на плътта, и… с прошката остава.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Сърдечни поздрави!
